Блог - Уебсайт, в който можеш да споделиш коментари или новини за определена тема - политика, култура, екология, социални проблеми, икономика, градска и суб-култура. Други служат като лични дневници.
Блогвам - Действие, при което започваш да запълваш празнините, оставени от уеб-дизайнера при формирането на блога ти (Тъй де, няма да го оставяш празен, я!!!)
Блогирам - Действие, при което вече ти е все тая какво е правил уеб-дизайнера, важното вече е това, което ти правиш в него, както и това, което можеш да намериш като отговор.
Блогизирам - Действие, при което със ставането сутрин се настаняваш пред лаптопа и отваряш блога си. Почиваш само, когато лягаш да спиш (не за друго, просто тогава ти трябват сили, за да повториш действието на другия ден). Повтаря се седем пъти седмично, дори не ходиш до тоалетна, но това е малък проблем в сравнение с това, че можеш да изпуснеш цели две минути от процеса.
Дотук можеше да го приемем и шеговито.
Но като се замисля, вчера прерових доста от различните блогове и осъзнах едно. Личните дневници преобладават, дори и когато не са във въпросната рубрика. Явно човек използва това си свое малко местенце (Алооо, до създателите, искаме повечко пространство, това взе да се запълва) като една своеобразна форма на общуване.
Винаги съм смятал, че единственото, което може да липсва на някой, за да е щастлив, е именно oбщуването. Можеш и да си "сам", но не можеш да си "самотен" цял живот. Именно затова и подобно творение дава уникален шанс. Възможност да излееш чувствата си, да съхраниш творческия си потенциал, да осъзнаеш някои неща за себе си и не на последно място да получиш подкрепа за това, че си някой в този свят, в който преди всичко трябва да се бориш, за да оцелееш.
Та, прочетох доста неща и трябва да си призная, че за отрицателно време и аз май започнах да ги изживявам с авторите им. Мисля, че успях да се влюбя, да разлюбя, да плача и да се смея, да установя курса на долара, да разбера как се кара сърф, да отскоча до Индия и да затвърдя мнението си, че не харесвам Путин.
Във всичко прочетено обаче усетих и нещо лично, някаква частица от личността, която го е писала. И за това време мога съвсем откровено да кажа, че съм станал поне с една степен по-добър човек. И да си напомня колко важно е да не забравяме, че преди всичко сме хора, независимо дали вече съвсем сме блогизирали.
И алооо, стига държа, отивай до тоалетната вече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар