вторник, 24 април 2018 г.

A ти живееш ли?!


Казват, че най-трудното е да живееш истински. 

Да сграбчиш живота с две ръце и да си кажеш: "A бе, мамка му, няма да се дам"!. Ще се смея, ще рева, ще обичам, ще мразя, ще чукам, ще се бия, ще ям, ще пия.. ще живея бе, с всичките ония производни на живота.

Щото като дойде някой ден оная с косата, всички сядаме и се замисляме: "Aми дотук какво"?! Ей го долу поршето, кинтите в джоба, апартамента на Малдивите...

Ако го мечтаете това, халал да ви е. Но докато ги гонихте тия екстри, колко точно живяхте? И оставихте ли се поне за миг да поспрете, да се ухилите и да си кажете: "Ама това аз го постигнах бе, е баси якото!".

Или другото, което е още по-страшното - да си направите трите деца и после 20 години да им живеете техния живот, вместо вашия? Да си живуркате в черупката и в навика и всичко да е точно (дори и без снощи да сте правили кекс).

А докато го правихте, тоя до вас сещахте ли се кой е? Или докато времето летеше, и той избледня също като облаците в небето? Дааа, едно време бяхте като зайците, а сега е веднъж на високосна година (не го взимайте лично де, то за едни други става дума).

Та, докато всичко това се случваше и времето си минаваше, живяхте ли? И когато дойде оная с косата си, ще можете ли смело да кажете: "Ей, мамка му, не се дадох. И обичах, и мразих, и се смях, и ревах, и чуках, и се бих, и ядох, и пих... Бориха ме, ама и аз се борих. И усещах как живея всяка една минута с всеки удар на пулса си".

Дан! Дан! Дан! Та, казват, че най-трудното е да живееш истински. Ти живееш ли?!